Петък, 13. Излязох от нас за среща с приятелка. Не бях изминала и 20 метра, когато едра, черна улична котка ми пресече пътя. Ще ми се случи нещо неприятно – неволно си помислих, но тъй като закъснявах, продължих. Каква беше изненадата ми, когато същата тази котка се появи отново на тротоара и се върна обратно там, откъдето се беше появила. Отдъхнах си. Котката отменяше проклятието – дадох такова тълкувание на случващото се и продължих към кафето. Скоро забравих и котката, и датата…
Видях се с моята приятелка в приятно заведение, поприказвахме, пихме кафе и си тръгнахме. Не бяхме изминали повече от 20 метра, когато тичешком ни настигна сервитьорката , за да ми даде забравения на масата смартфон, скъп подарък, на който още не бях се нарадвала и който съдържаше ценна информация… Не вярвах на очите си. Ако се бяхме отдалечили малко повече и се бяхме смесили с тълпата, сервитьорката едва ли щеше да ни открие, за да ми върне тази ценна вещ. Котката беше „отменила“ поличбата си!
Как да не съм фаталистка?!
