На улицата ме спират добре облечени мургав младеж и бяла млада жена. Любезно се представят за консултанти на швейцарска фирма, предлагаща на пазара най-новия си часовник. Показват ми го, поставен върху претенциозна черна кадифена възглавничка – кремава пластмаса и изкуствени камъни. Възкликвам. Цената му -само 500 лева! Питат ме бих ли го купила и за кого. Започваме да се надлъгваме . Казвам ,че бих го подарила с удоволствие на много скъп човек /нали и часовникът е скъп /. Възхищават се от отговора ми – може пък и да съм захапала въдицата…Оказва се обаче, че съм спечелила като подарък същия часовник! Питам се колко ще ми поискат за „подаръка„. Само 30 лева, които ще внесат като данък, ми казват с голямо неудобство….Връщам ментето с думите: „Не приемам такива подаръци.„ Двамата се изсмиват, но вече не любезно, а злобно. Пропуснали са шанса да спечелят лесно 30 лева…
